Хиляди българи живеят далеч от дома, не малко от тях във Великобритания. Зад всеки от тях стои решението да започне отначало: в нов град, на нов език и често в нова професия.
Всяко начало е трудно и често различно от това, което си представяме. Има тежки първи месеци, носталгия и множество моменти, в които трябва да доказваш себе си отново. Има, разбира се, и свобода, нови възможности и неочаквани приятелства, които не биха се случили у дома.
Две истории, разказани в Elysium Lifestyle Magazine, показват множеството страни на едно и също пътуване: силата на връзките между българите по света и личното изкуство да си създадеш дом на ново място.
Мрежа от хиляди истории
Журналистът и телевизионен водещ Георги „Джоро“ Тошев е срещнал над 6000 българи по света и е чул историите им за живот, надежди и изпитания. Повече от осем години той води предаването „Другата България“, с което първи използва телевизията, за да свързва българите от различни краища на света. След това създава и „Децата на другата България“, посветено на новото поколение българи зад граница.
Самият той живее между София и Париж и е посетил 186 държави. Най-голямата си инвестиция нарича своя тефтер с контакти: българи във всяко кътче на планетата. И не дели хората на известни и неизвестни: всеки, когото е срещнал, е важен за него.
В интервю с Джоро Тошев в Elysium с Анета Недялкова, той определя успеха като усещането, че си нужен на себе си и на другите. Съветът му е да не съдим хората, а да се учим от техните успехи и грешки. По данните, които цитира, над два милиона българи живеят извън страната, така че където и да живеем, рядко сме наистина сами.
Домът е чувство, а не адрес
В есето „Expat Life: изкуството да побереш живота си в куфари“ Паола Минеков, дъщеря на известния български скулптор Иван Минеков, разказва за живота си в няколко държави: Израел, Холандия, Калифорния и накрая Англия. След години в Южен Лондон тя се установява в Рединг със семейството си и го нарича своя дом завинаги.
Заключението ѝ е просто: домът не е конкретно място, а чувство, което създаваш навсякъде, където отидеш. Носталгията може да те изненада дори след години и да бъде предизвикана съвсем неочаквано от тривиални неща: мирис, неочаквана среща, песен. Почти всеки българин, който живее далеч от дома, минава през тези емоционално тежки периоди, но с времето става все по-лесно.
Какво помага на ново място
Двете истории са различни, но в тях се повтарят няколко съвета, които важат за всеки, който започва наново.
Първо, казвайте „да“ на шансовете и направете първата стъпка към нови познати. Приятелствата в нова страна рядко идват сами. Ако местните хора в някои държави понякога ви се виждат студени и незаинтересовани, не забравяйте, че и за тях, както и за вас, не е лесно да инициират приятелство. Но истината е, че хората навсякъде по света имат нужда от социални контакти, дълбоки връзки и някой, на когото да се доверят, и обикновено откликват с желание към нови познанства. Малък кръг от хора, на които можете да се обадите в труден момент, е по-ценен от дълъг списък с не дотам близки контакти.
Второ, приемете, че може да започнете на ниво, различно от това, на което сте свикнали у дома. Новата квалификация и допълнителното обучение отнемат време, но отварят врати, които иначе биха останали затворени.
Трето, учете езика и го използвайте, дори несъвършено. И не забравяйте практическата страна: банковата сметка, здравната система и данъците са по-лесни, ако се запознаете с тях отрано.
Четвърто, пазете връзката с дома. Малки ритуали като любима българска храна или семейна традиция помагат новото място да стане ваше, без да забравяте откъде идвате.
Общността като опора
Новият живот се гради с хората около нас. Една покана за кафе, разговор със сънародник или среща на събитие може да промени посоката по-силно от всяка добре планирана стъпка.
Затова си струва да разказваме тези истории. Те напомнят на всеки, който току-що е пристигнал някъде, че пътят вече е извървян от други преди него. А домът, както пише Паола Минеков, е там, където сами го създадем.
