На 28 януари 2027 г. скулпторът Иван Минеков навършва 80 години. За повече от пет десетилетия той създава монументи, портрети и фигури, които днес стоят на площадите в български градове, в Двореца на Европа в Страсбург и в частни колекции в Европа, САЩ, Израел и Япония.
Юбилеят е повод да погледнем не само към автора, а и към въпроса, който стои зад неговата работа: какво дава скулптурата на един град и на хората, които минават покрай нея всеки ден.
От Пазарджик до Букурещ
Иван Минеков е роден на 28 януари 1947 г. в Пазарджик. В периода 1970 до 1975 г. той учи в Академията за изящни изкуства „Николае Григореску“ в Букурещ, под ръководството на професор Пол Василеску.
Румънската столица не е случаен избор за един бъдещ скулптор. Това е традицията, която дава на света Константин Бранкузи, един от основоположниците на модерната скулптура. Тази връзка се усеща и по-късно, в стремежа на Минеков към същността на формата.
След дипломирането си той бързо привлича вниманието на българската художествена среда. Участва във всички общи изложби в страната и в представителни изложби в Европа, а името му е включено в Енциклопедията на изобразителните изкуства в България. Успоредно с творчеството си дълги години преподава в Училището за изящни изкуства в София, а през 2010 г. става и негов директор. Днес се е оттеглил от преподаването, но скулптурата остава делото на живота му.
Скулптурата в градската среда
Между 1975 и 1990 г. Минеков създава поредица монументални произведения в родния си Пазарджик, в Бургас (1978), Русе, Ловеч, Дорково и други населени места. Сред тях е и монументалната му работа „Левски“ (1987), за която Българската национална телевизия заснима кратък филм.
През 1988 г. е заснет и документалният филм за художника, който днес е част от Златния фонд на БНТ.
Един монумент е повече от скулптура на площада. Той се превръща в място за срещи, в ориентир за децата и в памет за поколения, които никога не са свидетели на събитията, които той увековечава. Хората рядко запомнят името на скулптора, но помнят образа, който е стоял в центъра на града им.
Монументалната скулптура изисква повече от талант. Тя трябва да се съобрази с мащаба на площада, със светлината, с архитектурата наоколо и с това как хората се движат покрай нея. Работите на Минеков от този период показват как изкуството може да даде характер на едно място и да го направи разпознаваемо.
Модернизмът в много гласове
Американската изкуствоведка Клаудия Московичи нарича Иван Минеков „съвременен майстор на модернизма в многообразието на неговите стилове“. Той работи предимно в бронз и дърво, а творбите му се движат свободно между три големи традиции на модерната скулптура.
В удължените му фигури се долавя ехото на Алберто Джакомети. В минималистичните форми, сведени до същността, живее духът на Константин Бранкузи, а в по-реалистичните образи се усеща близост до Огюст Роден. Никоя от тези посоки не е заемка. Това са езици, които Минеков владее и избира според това, което иска да каже.
Изкуството да преминаваш между тези традиции и пак да останеш разпознаваем е рядко. За по-подробен поглед вижте анализа на мястото му в традицията на модернизма в списанието на Creations Atelier.
Един от най-известните примери е бронзовата „Балерина“. Издължената фигура, изправена на пръсти, е връчена като награда на 23-ия Международен балетен конкурс във Варна. В нея движението и крехкостта на младостта са уловени в един единствен миг.
Отвъд България
През 1988 г. Минеков създава произведение за втория съвместен българо-съветски космически полет. То е избрано за символ на мисията и заедно с екипажа полита в космоса. Така Минеков се нарежда сред малкото творци в света, чиито творби са напускали пределите на Земята.
Портретът на професор Дентън Кули, основател на Тексаския сърдечен институт (1990), отваря пътя на Минеков към международна кариера. Днес творби на скулптора притежават колекционери в Европа, САЩ, Израел и Япония.
Най-символичната му работа извън страната е бюстът на Димитър Пешев. През 2000 г. той е поставен в Двореца на Европа в Страсбург в чест на политика, спасил българските евреи през Втората световна война. По-късно Минеков създава и втори бюст на Пешев, който днес стои в София. Тук скулптурата изпълнява своята най-стара задача: да даде лице на смелостта и да я съхрани за следващите поколения.
Изкуство и архитектура заедно
Пет десетилетия скулптура ни напомнят едно просто нещо: най-добрите места в един град се раждат, когато художниците и архитектите мислят заедно от самото начало. Когато скулптурата се добави в последния момент, тя често изглежда случайна. Когато е част от замисъла, тя дава на пространството смисъл.
Днес това сътрудничество често преминава граници. Български художници работят с архитекти и дизайнери в Лондон, София и други градове, а международни общности като Creations Atelier свързват творци с хората, които проектират пространства.
На 80-годишнината му празнуваме не само Иван Минеков и неговите монументи, но и една идея: че скулптурата не стои встрани от живота на града, а е една от неговите най-трайни форми на памет. Честит юбилей!
